Цените продължават да не намират подкрепа и мислите за търсене на дъно затъват като в плаващи пясъци  и страховете парализират повечето инвеститори. Забелязва се нова вълна на капитулирали инвеситори, които прегръщат мечия тренд за ново верую и излизат с каквото могат и на каквито могат цени от пазара. Друга немалка част от оставащите все по малко на брой инвеститори с позитивни настроения търсят подкрепа от основните собственици на компаниите. Залагат се надежди за стабилизиране на цените от основните собственици чрез вкарване в търговската система на борсата на големи поръчки за покупки.
По време на истерия на пазара вкарването на големи ордери не помага много - обикновено се използва като изходна точка за намиране на липсващата ликвидност. Ефективното решение за мен си е финансовият "шамар" - цената се оставя да лети към нищото и когато отчаянието стане лепкаво и заразно, като сега, се "спасяват" няколко големи пакета от акции после от останалите акции грозно и демострационно се изкупуват на пазар с десетина процента на горе всичко което е останало. Тук вече се следи дали "шамарът" е подействал, ако не сработи от първия път се повтаря още няколко пъти. Не продалите почват да си мислят - нещо изпускаме тук и при малко повече късмет се появяват и ловците на дъна. Продалите пък изглеждат доста глупаво и мотивите им за останалите почват да губят стойност. От там нещата си почват леко по леко да се възстановяват. Естествено това може да го прави само някой действително голям финансово за масови компании при които повечето инвеститори считат, че са сравнително добре информирани. .
Ако някой голям иска да стабилизира цената по време на паника антишоковите действия са по-ефективни. В този момент мнозинството би пожелало просто да се освободи от проблема :
Вариант А няма купувачи и няма ликвидност - нищо не правим
Вариант Б има ликвидност продаваме всичко пък после му мислим
Така че не се ли вкара психологията на тълпата в центъра - прилизително половината активни участници да искат да купуват, а другата да продават а най голямата група да не се интересуват от цените, проблема не е намерил устойчиво решение. Половината от цената е доверие в бизнеса и ръководството, другата са текущо приемливата цена за покупка на времеви екстраполации на парични потоци и бъдещи печалби. При оптимистичен пазар доверието е даденост, докато при мечи се води ежедневна битка за него...
Основната задача на компаниите освен инвестиционните фондове е да инвестират в бизнеса в който са се специализирали. Изкупуването на собствени акции отклонява средства от основните цели. Подкрепа на ниски нива може да се очаква от големи портфейлни инвеститори, но ите като всички други инвеститори търсят най добрата цена за дългосрочно влизане. Основният собственик да купува за своя сметка при условие, че е решил дългосрочно компанията да бъде публична е противоречиво решение и е малко вероятно...