
Прочетен: 2094 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 25.03.2008 10:52

Вчерашният ден освети с надежда помрачените перспективи на българския капиталов пазар. Два от големите институционални инвеститори решиха да ударят едно рамо на своите позиции в портфейлите си и започнаха да купуват избрани позиции, а това доведе до връщане на част от кешовите наличности на пазара и цените се покачиха. Покупките на фонда който причини силните кешови затруднения на договорните фондове може да има знаков характер, защото независимо че фондът е местно юридическо лице инвестиционната му политика се управлява извън България. Чуждите пазари реагираха позитивно последните дни и най-накрая чуждите инвеситори се сетиха и за нашия пазар. До голяма степен вносният оптимизъм все още е конюнктурен и се дължи на преосмислянето на основното събитие за миналата седмица - драматичната покупка на контролния пакет за Bear Stearns на 2 долара за акция от JP Morgan при която пазарът се зарази от първичен страх. От двата чифта треперещи ръце подписали среднощната сделка, единият чифт все пак е треперел от алчност...
Сега остава да се разбере дали покупките имат временен характер свързан с наближаването на края на тримесечието и традиционно формиране на по приемливи за отчетите цени на активите или са нивата които фондовете смятат че няма да позволят да се преминат. Парите изтеглени в началото на кризата от пенсионните фондове са достатъчни да изкупуват на текущите нива в продължение на поне месец...
Иначе пазарът бе изпаднал в процес на свободно падане. Това което вдигаше пазара нагоре през 2007 година го поведе към пропастта на долу през 2008 година – електронните пари и договорните фондове. Развитието на търговската система КОБОС бележи своя бум именно по време на най високите цени на родните акции. Електронните стада в галоп преминаваха ключови нива на цените на акциите и се само захранваха с оптимизъм. Договорните фондовете ежемесечно никнеха след обилните парични превалявания и станаха твърде много за малката ликвидност и обем свободно търгувани акции на БФБ. Довчерашни наскоро дипломирани брокери, които все още притеснено въвеждаха поръчки в търговската система за дни се превърнаха в уверени мениджъри на милиони. Кадровите схеми се попълваха припряно, защото златният дъжд от пари се лееше и собствениците на управляващи дружества бързаха да влязат в пазара. Малко фондове имаха действително обучени кадри с реален опит от парични кризи. Много лесни пари и опит на болшинството фондови мениджъри само от възходящ пазар ги направи уязвими към сътресения. Фондовете щастливо растяха и макар и да спряха да купуват от септември месец миналата година, а само трупаха значителни кешови резерви от нови продажби на собствени акции на все по високи нива, се чувстваха недосегаеми и силни . При всеобщата еуфория болшинството инвеститори забравихме, че щом една акция не става вече за купуване значи тя е за продаване. Големият размер на фондовете имаше следният недостатък – най големия има и най висок количествен праг на търпимост и съответно последен усеща болката. Бързите пари започнаха да се изтеглят и защитният вал на кешовите наличности се стопи след Нова година. Тогава вече изведнъж фондовете се превърнаха в най-притеснените зрители на електронния паричен табун, който подплашен от трус на другия край на света се устреми към финансовата пропаст...
От тук нататък всичко е в ръцете на държателите на големите пари – чуждите инвеститори и пенсионните фондове. Ако текущите ниво ги устройват и започнат системно да влизат в пазара кешовите дефицити ще се погасят и търговията ще се нормализира над текущите нива. В противен случай при следващия гръм пазарът пак ще остане в ръцете на уплашените малки инвеститори докато цената не стане толкова атрактивна, че отново някой финансов пират да каже „Е от мен да мине ще ти купя всичките акции!”
НОВАТА ГОДИНА НЕ Е НИЩО ДРУГО, ОСВЕН НА...
Да събираме меда на добротата през 2014 ...