
Прочетен: 2113 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 25.03.2008 10:52

Вчерашният ден освети с надежда помрачените перспективи на българския капиталов пазар. Два от големите институционални инвеститори решиха да ударят едно рамо на своите позиции в портфейлите си и започнаха да купуват избрани позиции, а това доведе до връщане на част от кешовите наличности на пазара и цените се покачиха. Покупките на фонда който причини силните кешови затруднения на договорните фондове може да има знаков характер, защото независимо че фондът е местно юридическо лице инвестиционната му политика се управлява извън България. Чуждите пазари реагираха позитивно последните дни и най-накрая чуждите инвеситори се сетиха и за нашия пазар. До голяма степен вносният оптимизъм все още е конюнктурен и се дължи на преосмислянето на основното събитие за миналата седмица - драматичната покупка на контролния пакет за Bear Stearns на 2 долара за акция от JP Morgan при която пазарът се зарази от първичен страх. От двата чифта треперещи ръце подписали среднощната сделка, единият чифт все пак е треперел от алчност...
Сега остава да се разбере дали покупките имат временен характер свързан с наближаването на края на тримесечието и традиционно формиране на по приемливи за отчетите цени на активите или са нивата които фондовете смятат че няма да позволят да се преминат. Парите изтеглени в началото на кризата от пенсионните фондове са достатъчни да изкупуват на текущите нива в продължение на поне месец...
Иначе пазарът бе изпаднал в процес на свободно падане. Това което вдигаше пазара нагоре през 2007 година го поведе към пропастта на долу през 2008 година – електронните пари и договорните фондове. Развитието на търговската система КОБОС бележи своя бум именно по време на най високите цени на родните акции. Електронните стада в галоп преминаваха ключови нива на цените на акциите и се само захранваха с оптимизъм. Договорните фондовете ежемесечно никнеха след обилните парични превалявания и станаха твърде много за малката ликвидност и обем свободно търгувани акции на БФБ. Довчерашни наскоро дипломирани брокери, които все още притеснено въвеждаха поръчки в търговската система за дни се превърнаха в уверени мениджъри на милиони. Кадровите схеми се попълваха припряно, защото златният дъжд от пари се лееше и собствениците на управляващи дружества бързаха да влязат в пазара. Малко фондове имаха действително обучени кадри с реален опит от парични кризи. Много лесни пари и опит на болшинството фондови мениджъри само от възходящ пазар ги направи уязвими към сътресения. Фондовете щастливо растяха и макар и да спряха да купуват от септември месец миналата година, а само трупаха значителни кешови резерви от нови продажби на собствени акции на все по високи нива, се чувстваха недосегаеми и силни . При всеобщата еуфория болшинството инвеститори забравихме, че щом една акция не става вече за купуване значи тя е за продаване. Големият размер на фондовете имаше следният недостатък – най големия има и най висок количествен праг на търпимост и съответно последен усеща болката. Бързите пари започнаха да се изтеглят и защитният вал на кешовите наличности се стопи след Нова година. Тогава вече изведнъж фондовете се превърнаха в най-притеснените зрители на електронния паричен табун, който подплашен от трус на другия край на света се устреми към финансовата пропаст...
От тук нататък всичко е в ръцете на държателите на големите пари – чуждите инвеститори и пенсионните фондове. Ако текущите ниво ги устройват и започнат системно да влизат в пазара кешовите дефицити ще се погасят и търговията ще се нормализира над текущите нива. В противен случай при следващия гръм пазарът пак ще остане в ръцете на уплашените малки инвеститори докато цената не стане толкова атрактивна, че отново някой финансов пират да каже „Е от мен да мине ще ти купя всичките акции!”