Негативните очаквания продължават да контролират пазарните участници. Последният ден на март показа се на инвеститорите са им необходими поне 45 М за да преструктурират портфейлите си – с толкова надвишаваха поръчките продава поръчките купува в последния час от търговията. Покупки обаче нямаше, дългото очакване не се оправда за някои и това сработи като лоша новина. Денят на Лъжата приключи с истински 3 процента понижение. Добрата новина на следващия ден от силно позитивната вълна на покачвания на цените на американския пазар предизвика само около 2 % поскъпване на отваряне и постепенно затихване на оптимизма до края на борсовата сесия и символичен плюс в края. Днес информацията за нова вълна изтегляне на вложители от договорните фондове също има ефекта на лоша новина за тези които не са успели да забележат процеса през последните седмици.

Сентиментът ще продължи да надделява над фундамента, докато горещите кредитни пари не се изтеглят в голяма степен от пазара или дела им в инвестираните пари не намалее. Един мой учител казваше, че кредит се взима лесно, но по-трудно се връща, а при нас миналата година кредит се взимаше твърде лесно. Допълнителните гаранции по репо сделки поради понижаването на цените и продажбите с цел връщане на кредити са едната част от силния натиск за продажби. Втората е от изтеглянето на активи от доверителните управления и договорните фондове. На договорните фондове сега явно им се налага да продават акциите от дългосрочно перспективни компании при все по ниски цени, защото единствено те имат необходимата им ликвидност. Това подобрява техните фундаментални характеристики но не пречи на спада на цените им,  защото дългосрочните нетни купувачи в момента са малко. Като краен резултат ако процесът е дълъг накрая фондовете които не умеят да набират нови средства ще останат с предимно не перспективни и неликвидни акции, което още повече ще затрудни привличането на средства към тях. Укриването на информацията за съдържанието на портфейлите, което като възможност фондовете извоюваха на скоро само ще утежни ситуацията.

Всяка монета има две страни. Лошата и лицева в момента е – силни мечи настроения,  принудителни продажби и откази от първични публични продажби. Последното обаче може да се тълкува и като добра новина – доста компании които всъщност не бяха за борсата в благодарение на бума на цените през 2007 бяха решили да вземат парите на инвеститорите на високите цени. Една открита към инвеститорите си компания с качествен мениджмънт и дългосрочни цели не би трябвало да се отказва от публичността заради конюнктурни фактори, а именно в този момент да докаже че предлага стойностно и дългосрочно печелившо вложение на партньорите си. Отказа им от предлагане сега показва колко са държали на публичността.

 Друг положителен момент е че пазарните цени се върнаха една година назад докато компаниите вече работят и показват резултати от 2008 година. Дългосрочните инвеститори миналата година се надпреварваха да презаписват емисии на същите тези компании които междувременно изпълниха обещанията си за 2007. Сега те могат да избират от многото паднали акции и да купуват когато си решат / защото са малко като брой купувачи/ и без никакви коефициенти на презаписване.

 Има и някакво развитие и в регулативните норми и може би скоро на българските инвеститори ще им бъде разрешено да търгуват в рамките на деня – нещо което си е тяхно неоспоримо право на  развитите пазари. Това би трябвало малко да подпомогне ликвидността. Новата търговска система на борсата също би помогнала за привличането на нови чужди инвеститори – именно купувачи може да дойдат с нея, защото продавачите нямат нужда да гледат на българската борса през по – позната за тях система за да решат да продадат…