Днес инвеститорите почетоха със 17 минути мълчание смъртта на пазара на акции в България – поне такъв какъвто го помнехме до тук. Към днешния ден вървяхме предопределено – първо  пазара разстреля репарите, после пенсионните фондове му обърнаха  гръб и накрая мъртвото вълнение прибра последните рискови пари на спекулантите. Последните инвеститори, които до сега участваха на пазара по спомена за доброто старо биче време, днес сведоха очи и си потърсиха друго по-продуктивно занимание. Липсата на ликвидност и глобализацията най – накрая  победиха над ентусиазма. Щом не може да се печели от пазарни движения на пазар който не поддържа финансови инструменти има поне два правилни хода – да не се участва или да се купува само при разпродажби и то на стабилни компании търгуващи се под счетоводна стойност и даващи дивиденти, а те не са много. Дългосрочното инвестиране обаче не поражда ликвидност, защото времето между покупката на инвестицията и продажбата и понякога се измерва в години. Дългосрочните инвеститори в ситуацията като настоящата нямат конкуренция и спокойно могат да изчакат поредния притиснат за кеш инвеститор от “златната ера” на БФБ. При условие че инвестират за години те нямат проблем да чакат седмици или месеци своята правилна входна цена и на тях не може да се разчита да направят ликвидността – те са на този пазар с други различни от създаването на ликвидност цели – покупка на дял, търгово предложение, дългосрочен анализ на перспективите на съответния бизнес и т.н.

Трябва ли да има деривати на толкова неликвиден пазар – пазар на който има и много компании с мениджмънт, който не зачита миноритарните акционери и не поддържа качествено корпоративно управление? Ще бъде ли този пазар лесно маниполируем и рисков?

Нима настоящото положение с риска е по-добро? Рискът от невъзможност да продадеш дори добра инвестиция сега е 100 %  - цели 17 минути няма ЕДНА сделка с каквото и да е българска акция! Дори само този факт е достатъчен за да докаже тезата, че настоящите правила на пазара трябва да се променят.

Нима сега големите инвеститори не притискат пазара с големи пакети “запушващи” възможността на цената да се движи в посока на горе и да обезкуражават и подтикват малките инвеститори да продават. Всеки пазар е подложен на непрекъсната манипулация – писмена , информационна, инструментална. Всеки купувач купувайки променя съотношението на търсене и предлагане и по този начин стимулира последващи покупки.

Участието на пазара предполага поемане на много рискове, но инвестирането е занимание за пълнолетни. Всеки сам може да прецени до какво ниво риск може да поеме с личните си финанси – за едни максимума е депозит в банка, за други покупка на портфейл от акции, за трети търговията с деривати и индекси е съвсем приемлив риск. За покупката на лотариен билет няма никакви ограничения, за създаването на потомство също е достатъчно само да си пълнолетен и никой не подсеща, че едно дете поражда поне 18 години отрицателен паричен поток. Живеем в свят в който всеки ден поемаме рискове без никаква реална възможност за печалба, но отричаме финансовите инструменти които може да донесат печалба на поелите риска и да загубят.

Вярно е че, сред акциите които се търгуват на борсата има много компании които не отговарят  на критериите за публичност, но именно лостовите финансови инструменти ще позволят на спекулантите да “наказват” техния мениджмънт, защото така силите на собственика и миноритарните акционери могат да бъдат изравнени. Качествените компании от друга страна ще създадат ликвидност и ще се търгуват на по високи съотношения и от там ще могат да увеличават изгодно за себе си капитала.

Дори днес да не е бил краят на ерата на КОБОС вълната, днешният бойкот на пазара от спекулантите подсказва, че пазара застана на кръстопът – единият път сигурният настоящ път  на дяловото инвестиране и неликвиден пазар, а другите пътища ще зависят от активните решения на инвестиционните посредници и новото ръководство на фондовата борса.  Отказът на участие в търговията на старите участници ще доведе влизането на нови които или ще приемат настоящата ситуация и ще се ползват от нея – с уедряване на инвестиционните пакети и последващи придобивания, търгови предложения или сливания или ще изградят от отломките на стария пазар нов. И тъй като е човешко да се забравя след като минат достатъчно години отново ще има нова реколта бикове, които отново ще се носят към своята гибел…

Кой го интересува въобще тая борса, който има пари търгува на нормалните борси.Да си играят мажоритарите игричките и да не ни занимават с техните измислени компании и още по измислени отчети.

"...но именно лостовите финансови инструменти ще позволят на спекулантите да “наказват” техния мениджмънт..."

Мисля се, че "наказанието" въобще няма да го усетят, защото мотивите им да "седят" на БФБ са много по-различни от "стандартните".

Не е ли крайно време играчите на борсите да се наричат "спекуланти", а не "инвеститори". Едно време, когато са се създавали борсите, там е имало инвеститори. Т.е. хора, които са се интересували в какъв бизнес влагат парите си, какво произвежда той, кой го управлява, с какъв персонал и мощности разполага, какви са перспективите пред него и т.н. и т.н. Все неща, които се подразбират когато се каже думата "инвестиция". Тези времена обаче са минало. Виждам, тук те са определени като средновековие и като нещо, към което никой не искал да се връща. Защото борсите днес не са толкова място за инвестиции, а са основно за спекулации. Поради което и участниците в тях следва да се наричат "спекуланти", а не "инвеститори"! Това може и да изглежда дребна терминологична подробност, но аз мисля, че е много важна защото тя дава по-добра представа на широката публика какво се случва на борсите. А именно - спекулации. А правдивата представа е важна защото иначе вкарва в заблуждение потенциалните нови участници, а също и мотивацията за участие на институционални инвеститори като пенсионни фондове и застрахователни компании. Едно е да кажеш, че парите за пенсии са инвестирани, друго е да кажеш, че с тях се спекулира. Затова, нека да наричаме нещата с точните им имена.

Иначе, по темата - за или против финансовите инструменти на БФБ, аз съм твърдо против! Защото именно финансовите инструменти, левъриджа и спекулантите са тези, които предизвикаха настоящата криза. Сега, разбирам, че за един брокер (какъвто е BigBear) е важно да се купува и продава постоянно защото така текат посредническите такси, но не смятам, че това е добре за реалната икономика. Нещо повече, смятам, че времето на спекулативните сделки отминава. Не само защото те предизвикаха настоящата криза (която е далеч не само "търговска марка"), но и защото по същество те (спекулативните сделки) са самоцелни и като такива, по принцип не са насочени към общия просперитет, а към частна спекулативна печалба, в повечето случаи без оглед на нищо останало. А това е крайно непродуктивен и неефективен подход.

Днешните пазари (реалните, не борсовите!) са крайно неефективни. Крайните цени на изделията са често с пъти по-големи от цената на производителя. От което губят всички - от една страна потребителите плащат по-скъпо, а от друга страна производителите не получават достатъчно средства за подобряване на производството си. Обаче никой не обръща внимание на тази изключително голяма и важна аномалия, а всички са се втренчили в борсите. Ами хайде уважаеми господа брокери и фондови мениджъри, направете нещо за подобряване на ефективността на реалните пазари. Стига сте плакали, че няма работа или инвестиционни възможности на борсата. Слезте на земята и свършете нещо реално. Стига сте се опитвали да печелите от въздуха.

ДА, в съвременния свят спекулантите са много повече от инвеститорите. Не мога да го твърдя с пълна увереност, но личният ми опит подсказва че и в миналото е било така поради простата причина, че технологиите се развиват значително по-бързо от еволюцията на хората. Човекът, си е подчинен на алчността и страха сега по същия начин както и преди 200 години примерно…
И ДА, когато инвестирам първо се информирам кой е собственикът и кой е мениджърът на компанията, какво е произвеждала и от какво е печелила в последните 3-5 години, какви са прогнозите за бъдещите продажби, растат ли поръчките, каква е репутацията на компанията, има ли възможност да изплаща дълговете си от печалбата, как се разпределя печалбата и ощетяват ли се съдружниците и т.н. След фундамента на компанията гледам и техническите характеристики на пазара на акциите и едва тогава при наличие на достатъчно плюсове правя своя избор. Но сега уравнението не е балансирано – има един огромен МИНУС и той се нарича тотална липса на ликвидност – тоест купили сте дял от компания която има перспективи , не ощетява акционерите си и има растящи продажби и т.н. и въпреки всичко не можете да продадете когато ви се наложи…
И НЕ, не съм брокер и не гоня интересите на гилдията и инвестиционните посредници. Позицията, която застъпвам е на човек дълги години работил в тази сфера и на дългосрочен борсов и дялов инвеститор. Липсата на ликвидност спира именно реалните инвестиции, защото неликвидните пазари се заобикалят – живеем в глобален свят. По време на бума през 2006 -2007 година борсата успя да привлече покрай голямата маса спекуланти и много инвеститори и от там доста компании успяха да създадат реални инвестиции – в уедрена земя, в нови сгради, инженерингови, инфраструктурни, софтуерни и интернет фирми. Всичко това създаде и работни места също… А по въпроса за “пари от въздуха” – замисляли ли се някога парите които притежавате какво са – една голяма част от тях са електронни импулси, а другата по малка част са добре отпечатана хартия…и имат стойност само докато вярвате, че ще можете да се разплатите с мен или с някой друг. И след като ще уточняваме понятията и аз да попитам нещо – инвестирали ли сте някога в български акции?

Да, много от търгуваните акции имат некачествен мениджмънт. Но никъде няма 100 % гаранция за качеството на търгуваните активи. Хайде да не правим нищо в следващите 20 години докато на пазара не остават само качествените дружества. За мен това е процес който се само регулира. Качеството и количеството на предлаганите акции ще се подобряват с течение на времето и най вече с разширяването и задълбочаването на пазара. Бумът на ИПО беше именно по времето на бума на ликвидността на пазара – по-голямата дълбочина, по големият брой професионални и институционални инвеститори до голяма степен породиха по голямо търсене и получиха и по голямо предлагане. Част от него беше добро , а друга не. При наличието на къси продажби обаче не доброто предлагане можеше да бъде “наказвано” – компании с лоша корпоративна култура и негативно отношение към дребните акционери щяха да получават червени “къси” картони непрекъснато и по този начин освен мажоритара и много други предприемчиви и рискови инвеститори щяха да могат да емитират пари за себе си от компании които са много силно надценени от еуфорията или манипулациите. Да, мажоритарите разполагат с повече средства и могат да продължат да упорстват в манипулацията и да се опитат да предизвикат маржин колове на късите продажби, но нали така всъщност акцията ще става все по апетитна за къса продажба, защото нещо което на 25 лева няма стойност за 5, на цена 50 ще е още по атрактивно за къса продажба. А при един свободен пазар мажоритара независимо от това, че държи 70 % от акциите не държи и една милиардна от процента на свободните рискови пари, които може да застанат срещу него…
Щом българите могат без никакви ограничения на купуват правото да познаят кои 6 числа ще издуха вятъра от едно кълбо или пък да се обзалагат на това коя група от по 11 човека ще уцели една топка по добре, защо да не могат да се обзалагат на това СОФИКС дали ще падне или ще се качи примерно вместо да се карат тук във форума?

Опираме до това - доколко някой е съдружник наистина и ползва неговата част от печалбата регулярно за каквото си прецени и до колко цъкаме простотии като форекс.

Постовете на jib поставят въпроси на които трябва да се отговори. Ако ще е така, предпочитам да има мажоритар, а не неизвестна маса която може примерно да свали Siti до 1$ от 50$...

Аз лично се възползвах, но къде отива цялата идея щом е възможно при не просто работещо дружество, а институция...

Ще се върнем на инвеститорите и регулаторно и като мислене, няма как иначе ;)