Една добра новина за българската фондова борса с горчив привкус излезе днес. Акциите на БФБ ще придобият публичен статут и ще могат да се търгуват на регулираните пазари. Държавата в лицето на МФ се ангажира с по голямата прозрачност на българската борса, но в замяна иска да придобие 50 % контрол над компанията. БФБ и до сега си беше дефакто държавна, тъй като останалите акционери игнорираха общите й събрания и каквото  бе решението на министъра на финансите това беше и решението на общото събрание на акционерите на борсата. Сега обаче при възможността акциите да се търгуват публично, което е по-лесно и по-бързо от наличните и непублични акции, вероятността държавата да загуби контрол над борда на борсата нараства. Преди години имаше нужда брокерските къщи да притежават определен брой акции за да имат право да търгуват на борсата, сега обаче не е нужно и акциите при добра възможност може да бъдат продадени. При публичните компании съществува изискване за разкриване на собственика при всяко преминаване на 5 % граница от капитала на компанията, но това може да се заобиколи с примерно десетина компании притежаващи по около 5 % както е при стоковите ни борси и там има “учудващо” единодушие на дребните акционери.

Държавата може да помогне на борсата с продажбата пакети от акции на големи компании в които все още притежава  миноритарни или мажоритарни пакети. За да избегне риска от тайно или явно променяне на контрола, МФ иска да придобие 50 % преди да започне да помага на борсата, която все пак е преобладаващо частна структура. Нарасналата прозрачност на борсата от новия публичен статут плюс пускане за търговия на акции на големи нови знакови компании на пазара със сигурост ще се отрази благотворно на цените на акциите на борсата, които поради тяхната неликвидност и слабата борсова търговия бяха достигнали почти номинална стойност при епизодичините извън борсови сделки. Така че придобиването на увеличението на капитала на борсата само от държавата може да бъде разглеждано като бартер – повишена ликвидност и цена на акциите срещу намаляване на дела на частните акционери. Обаче това може да изглежда като добра сделка за всяка друга компания, която не носи в името си думата “борса”.

Борсата е пазител на честната игра и не би трябвало точно с нейните акции да може да стане увеличение  на капитала под условие,  защото това беше класически начин от миналото за ощетяване на миноритарните акционери и като практика е напълно забранено за публични компании. Това което трябва да предложи СД на борсата като решение е увеличение на капитала пропорционално и Държавата по чисто пазарен начин да придобие акциите които и се полагат пропорционално. Частните акционери, по същия начин както не идват на общи събрания, най-вероятно в значителна степен няма и да участват в увелицението на капитала. Тогава Държавата ще запише незаписаните акции  и ще придобие контрол според правилата на честната борсова игра, а не от позиция на силата на най-големия акционер използващ една от слабостите на Търговския закон.

Друго също пазарно решение на същия проблем – запазването на контрола на Държавата – е директна покупка на акции от частните акционери. Борсовата платформа позволява да се правят търгове и Държавата може да купи на търг недостигащите за пълен контрол 6 %.

Ако нещо трябва да се направи – направете го както трябва! Правилата са за всички, а Държавата трябва да дава пример с действията си. Това е и начин страната да покаже, че наистина е добро място за инвестиране. Иначе може даже нужните акции за контрола да не се плащат от МФ – сделката може да се разглежда и като комисионна от страна на акционерите за предложения продукт за продан.